Кръсте Мисирков
Статията на г. Арсени Йовков1 "Българи в Македония", поместена в брой 1 на "20 юли", като че ли отново подига въпроса за народността на македонците, като го разрешава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия, в една друга своя статия, поместена в последния брои на в. "Пирин", се изрази, че македонския въпрос има до тогава, до когато има българи и българско национално съзнание в Македония и че в интерес на всички други народности в Македония важно и необходимо е да има българи в Македония. В последната статия г. Йовков се изрази дори, че ние македонците трябва да бъдем по-голями българи от самите българи.
Тези две интересни статии на г. Йовкова ни дават повод да се спрем върху въпроса за народността на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.
Началото на XIX в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на българската екзархия и освобождението на България.
Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонски и български твърдения, че македонците са българи и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците. Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята необикновена упоритост и строга систематичност, са колосални. Сърбите не пренебрегнаха нито едно от средствата, които им предоставяше съвременната им наука: и общото езикознание, и сравнителната граматика на славянските езици, и историята, и археологията, и устната и писмена народна словесност, и географията, и дипломацията не бяха пренебрегнати от сърбите в тяхното стремление да оборят увереността в българския характер на Македония. И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби, даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония.
Обаче въпросът за народността на македонците с това не се свърши. Сърбите постигнаха само едната половина от своята задача: те успяха да заблудят западно-европейците и да завладеят Македония. Но самите македонци, завладяни от тях, не са духовно победени и се съзнават като народ, отличен от сърбите, който се съзнава ясно и иска да си запази своята индивидуалност.
Тук е опасността за сърбите, тук е силата на македонците, тук се крие и историческата роля, която има да играе за в бъдеще въпросът за народността на македонците.
И ролята на българи и сърби в развитието и разрешението на тоя въпрос сега е напълно противоположна на оная преди балканските и световната войни: сега за сърбите теоретически не съществува този въпрос, както не съществува и Македония в границите на Югославия; за България има Македония, както и съществува и въпрос за народността на македонците, които днес българската наука с по-голям от сръбския успех би могла да подеме, да популяризира и да му даде подобаващото му значение.
Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и готов да живее на всяка цена в мир със съседите си, па дори и тогава, когато те искат да присвоят, половината от неговата къща, от неговия двор.2
А за Македония мнозина "просветени" и пет пари не дават. Те не я познават. За тях тя е страна с камъни и диви ябълки... Ето защо българската опозиция не е опасна за сръбското владение на Македония. От тази страна сърбите се гарантираха и с ред международни договори и с такива с България.
Но ето, че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Вий сте могли да победите България, да и наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че вий не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще. Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем тъй безразлични към националните си интереси като други. Ние не можем и не трябва да поддържаме мизийците във всичко, защото мизийската логика, техните начини на действие довеждат до сръбско-български договори и спогодби за Македония, довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 година, като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литературен език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква, в която националното и религиозното чувство на македонеца да не бъде оскърбявано от лика и духа на сръбските светии, като "св. Сава".
Сърбите много добре познават и сега, както и преди, значението на въпроса за народността и народностното чувство на македонците, ето защо чрез асимилация на македонците искат час no-скоро да се избавят от него.
Но всичко напусто.
Наричаме ли се ний българи, или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца.3
в. "20 Юлии", I, бр. 5, 11 Май 1924.
1 Арсени Йовков, (1882-1924), от с. Селци, Дебърско. Още като ученик влиза в редовете на ВМОРО. Взима участие в Илинденското въстание, близък на Мисирков. Редактор на вестниците "Илинден", "Пирин" и "20 юлий" издавани в София - в тях Мисирков помества някои от статиите си.
2 Това критично отношение към българската политика Мисирков проявява и в други свои статии. Виж по въпроса тук в Предговора, т. 6г "Критично отношение към българската политика" - стр. 23-25.
3 Това е категоричния отговор на Мисирков към някои негови днешни биографи в Скопие.
http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii2.html#16
Tuesday, June 17, 2008
Saturday, April 5, 2008
Пат по балкански
Букурещ – пак съдбоносен за Македония?
Милен Радев
4 Април 2008
 |
"Историята постига стабилност само чрез справедливост"
Точно 95 години по-късно съзнаваме прозорливостта на големия наш летописец и дипломат. Липсата на справедливост не само лиши балканските народи от стабилност, но ги обрече на десетилетни мъки и несигурност, която продължава до днес.
През 1913 г. Букурещ разкъса Македония, предаде по-голямата й част на най-безмилостните й врагове и обрече населението й на терор или прокуда. Европейските сили пренебрегнаха справедливостта в полза на свои, късогледи интереси.
В началото на април 2008 пак европейски сили, притиснати до стената от една балканска държава, прославила се като родина на демокрацията и хуманизма, взеха решение с може би съдбоносни за Македония последици. На тази нейна част, която светът познава под името "Бивша югославска република Македония", бе отказана обещаната уж покана за присъединяване към НАТО.
Македония бе бутната обратно там, откъдето вече 15-на години се опитва да се откъсне –
в компанията на Сърбия, европейския парий
и най-верен съюзник на Русия на Балканите. Сърбоманите в Скопйе ликуват, македонистите стоят пред разбитото корито на своята външна и вътрешна политика, основана на една конструирана идентичност.
Тъкмо въпросът за идентичността ще ни помогне да различим зад формалния географски паралел съществената разлика между Букурещ 1913 и Букурещ 2008. Етническата идентичност на голямото мнозинство от македонското население през 1913 г. не стои под съмнение за никой идеологически и политически непредубеден ученик на Историята.
Тя е била българска,
независимо от това за каква държавна форма на независимост на географската област Македония са се застъпвали едни или други представители на това население.
Днес, 95 години по-късно, за българска идентичност на някаква що годе значителна част от жителите на Република Македония не може да се говори. По причини, чието дори само изброяване би надхвърлило рамките на този текст, населението между Огражден и Охридското езеро стана пример за уникално в световен мащаб явление – загуба на дълбоко вкоренено и жертвоготовно защищавано етническо и културно самосъзнание.
Нещо повече, тази онаследена и устояла на вековни изпитания идентичност е заменена у повечето жители на днешна Македония с "идентитет" враждебен към народа и държавата – идеал за техните деди. Твърдя, че тъкмо "идентитетот", на който се крепи цялата държавна конструкция на "бившата югославска република",
е коренът за неблагополучията
на Вардарската държава. Извън специфичното сплитане на гръцки и руски интереси, довели до твърдоглавата позиция на южната съседка, тъкмо македонското наблягане на "идентитетот" доведе до букурещкото разочарование.
Македонското правителство бе приело в последния момент предложението на посредника Нимиц за промяна на държавното име в "Република Македония (Скопйе)". Но когато Гърция отхвърли и този вариант, Скопйе се противопостави на всички други добронамерени, слабо отличаващи се от горната алтернативи с аргумента, че те "го рушели идентитетот".
Всъщност порочното начало е заложено още преди шейстетина години при създаването на републиката със столица Скопйе. Македония преди Балканските войни е била населявана от българи, албанци, турци, гърци, евреи, цинцари и кой ли още не (както пише владиката Методий Кусевич "Македония в своите жители само сърби няма").
Всички те са се самосъзнавали освен като принадлежащи към своята етническа или религиозна (мюсюлмани, протестанти, патриаршисти, екзархисти) общност, но и като "македонци", т.е. жители на Македония –
от Шар до Пинд и от Охрид до Родопа.
От момента, в който днешната Република Македония започва да отрича българската етническа идентичност на по-голямата част от своето население и я замества с конструирания "македонски идентитет", тя попада в капана, от който няма излизане.
Може ли някой да се учудва на липсата на лоялност на албанското малцинство към държавата, когато тя му отнема априори правото да бъде "македонец", защото е резервирала този термин като ерзац за нежеланата и омразна на комунистическия скопски режим дума "българин"? Превръщайки атрибута "македонец" от
белег за географски произход
в понятие за национална принадлежност македонисткият елит пое по абсурдния маршрут, който го доведе до Букурещ 2008.
Затова неувереността, дестабилизацията, изолацията – и продължаващото гръцко изнудване – са единствено сигурните елементи в бъдещето на Република Македония.
Предлагам лечебна рецепта: мисълта на Симеон Радев
"Историята постига стабилност само чрез справедливост"
да се изпише със златни букви над президиума на Собранието в Скопйе и да се повтаря от всички депутати, докато и последният разбере, какво изисква от него историческата справедливост. Ако желае да гарантира доброто бъдеще на народа си. И на своите деца в частност.
*Други материали от автора може да намерите на сайта www.de-zorata.de
http://mediapool.bg/show/?storyid=137843&srcpos=1Tuesday, March 25, 2008
АПЕЛ
От: Културно-просветно дружество “Огнище”
До: Народното събрание, Президента, Вицепрезидента, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за национална сигурност, Държавната агенция за българите в чужбина, политическите партии, сдружения, медии и гражданите
22 март 2008 г.
Интеграция на етническите българи от Албания, Косово, Македония и Западните покрайнини в стопанския и културен живот на България
Ние констатираме, че част от българските официални институции проявяват двоен стандарт към етническите българи от чужбина, като в нарушение на действащите нормативни актове издигат допълнителни бюрократични бариери, с което създават условия за корупция. Докато нашенци от чужбина чакат повече от 2 години службите на МВР да дадат становище по техните молби за получаване на българско гражданство, наркотрафикантът Куйович е получил “на черно” български паспорт за броени дни. В подготвен документ за държавна политика към българите в чужбина, огласен през декември 2007 г., се съобщава, че не е редно България да либерализира прекомерно даването на българско гражданство от “съображения за национална сигурност”. Вероятно поради подобни „съображения” от години институциите, отговорни за даването на българско гражданство и най-вече службите на МВР, „дописват” българските закони и съзнателно забавят разглеждането на подадените молби за придобиване на българско гражданство на основание български произход. Ние сме убедени, че въвеждането на ограничения не е решение на проблема – това ще доведе само до вдигане „цената” на българските паспорти и ще осигури милиони за нелегалните посредници и „техните приятели” от съответните служби. Вместо ограничения са нужни ясни правила и стриктно спазване на определените в законите срокове.
В момента, когато в България има дефицит на работна ръка и бизнесът лобира за внос на работници от чужбина, е нужно в пълна мяра да се използва потенциала на българите в чужбина, като се осигури лесен, прозрачен и небюрократичен достъп на нашите сънародници до пазара на труда в България. Неправителствените организации трябва да участват в изработването на държавната стратегия за привличане на работна ръка от българските общности в чужбина, което до момента се прави изцяло непрозрачно.
Тромавите процедури по издаването на визи на етническите българи са проблем номер едно. Някои студенти от Албания чакат около три месеца за получаването на визи за обучение. Мнозина се отказаха и се записаха в местни или в македонски университети. Досега съществуващата квота за обучение на младежи от български произход от Косово също не е усвоена, заради немарливост на българските чиновници.
Като член на ЕС от 2008 г. България вече е донор за трети страни, сред които са и Западните Балкани. Стратегията на Министерството на външните работи предвижда бюджет от милиони, с които да се финансира безплатно обучение в университетите ни. И тези обществени пари ще “потънат” в пясъците, ако Министерството на образованието и науката не промени начина на работата си с българите от чужбина.
Настояваме българските държавни институции да вземат бързи и адекватни мерки за:
1. Опростяване на процедурата за получаване на българско гражданство или разрешение за пребиваване в България за етническите българи от чужбина. Необходимо е да бъде прегледана и опростена в насока удобството на гражданина, а не на чиновника, цялостната процедура – от получаването на визи, подаването на документи в Държавната агенция за българите в чужбина и получаването на удостоверение за български произход, плащането на държавни такси и подаването на документи в Министерството на правосъдието или Министерството на вътрешните работи, до определянето на ясни и стриктно спазвани разумни срокове за получаване на отговор. Опростената процедура прави ненужни посредниците, задължителните срокове за отговор обезсмислят корупционните практики.
2. Институциите, които имат отношение към процеса на придобиване на българско гражданство, и най-вече Вицепрезидентът на републиката, Министерството на правосъдието, МВР и ДАНС да създадат необходимите условия до края на 2008 г. да бъдат разгледани всички преписки на етнически българи, подадени през периода 2004-2007 г. Това задължение произтича от сега действащия Закон за българското гражданство, който посочва задължителни срокове за разглеждане на преписките на етническите българи.
3. Да бъде регламентирано издаването по облекчен ред на безплатни многократни едногодишни визи за България на нашите сънародници от чужбина.
4. Провеждане на политика на широко отворени врати за стопанска и културна интеграция на българите от чужбина. С две посещения в съответното българско посолство или консулство всеки желаещ трябва да може да получи “зелена карта” за безвизово пътуване до България и свободен достъп до пазара на труда.
5. До края на 2008 г. всички процедури, свързани с българите от чужбина, да станат част от електронното правителство, т.е. да стане възможно общуването през Интернет на нашите сънародници в чужбина със съответните български институции.
6. Настояваме за мониторинг на всеки три месеца от обществени организации върху дирекцията на МОН, отговаряща за стипендии за етническите българи за следване в българските университети. Настояваме за българските кандидат-студенти от Албания и Косово да има отделни приемни тестове, защото в тези страни не се изучава организирано книжовния български език. Настояваме МОН да изпрати български учители в Гора и Жупа, Косово.
7. През 2008 г. да се открие културен институт на България в Тирана, с което ще се изпълни решение на Министерския съвет от 2004 г.
Културно-просветно дружество “Огнище” за връзки с българите в Албания и Косово http://gorani.wordpress.com
http://www.bgpetition.com/Integratia-na-Bulgarite/index.html
До: Народното събрание, Президента, Вицепрезидента, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за национална сигурност, Държавната агенция за българите в чужбина, политическите партии, сдружения, медии и гражданите
22 март 2008 г.
Интеграция на етническите българи от Албания, Косово, Македония и Западните покрайнини в стопанския и културен живот на България
Ние констатираме, че част от българските официални институции проявяват двоен стандарт към етническите българи от чужбина, като в нарушение на действащите нормативни актове издигат допълнителни бюрократични бариери, с което създават условия за корупция. Докато нашенци от чужбина чакат повече от 2 години службите на МВР да дадат становище по техните молби за получаване на българско гражданство, наркотрафикантът Куйович е получил “на черно” български паспорт за броени дни. В подготвен документ за държавна политика към българите в чужбина, огласен през декември 2007 г., се съобщава, че не е редно България да либерализира прекомерно даването на българско гражданство от “съображения за национална сигурност”. Вероятно поради подобни „съображения” от години институциите, отговорни за даването на българско гражданство и най-вече службите на МВР, „дописват” българските закони и съзнателно забавят разглеждането на подадените молби за придобиване на българско гражданство на основание български произход. Ние сме убедени, че въвеждането на ограничения не е решение на проблема – това ще доведе само до вдигане „цената” на българските паспорти и ще осигури милиони за нелегалните посредници и „техните приятели” от съответните служби. Вместо ограничения са нужни ясни правила и стриктно спазване на определените в законите срокове.
В момента, когато в България има дефицит на работна ръка и бизнесът лобира за внос на работници от чужбина, е нужно в пълна мяра да се използва потенциала на българите в чужбина, като се осигури лесен, прозрачен и небюрократичен достъп на нашите сънародници до пазара на труда в България. Неправителствените организации трябва да участват в изработването на държавната стратегия за привличане на работна ръка от българските общности в чужбина, което до момента се прави изцяло непрозрачно.
Тромавите процедури по издаването на визи на етническите българи са проблем номер едно. Някои студенти от Албания чакат около три месеца за получаването на визи за обучение. Мнозина се отказаха и се записаха в местни или в македонски университети. Досега съществуващата квота за обучение на младежи от български произход от Косово също не е усвоена, заради немарливост на българските чиновници.
Като член на ЕС от 2008 г. България вече е донор за трети страни, сред които са и Западните Балкани. Стратегията на Министерството на външните работи предвижда бюджет от милиони, с които да се финансира безплатно обучение в университетите ни. И тези обществени пари ще “потънат” в пясъците, ако Министерството на образованието и науката не промени начина на работата си с българите от чужбина.
Настояваме българските държавни институции да вземат бързи и адекватни мерки за:
1. Опростяване на процедурата за получаване на българско гражданство или разрешение за пребиваване в България за етническите българи от чужбина. Необходимо е да бъде прегледана и опростена в насока удобството на гражданина, а не на чиновника, цялостната процедура – от получаването на визи, подаването на документи в Държавната агенция за българите в чужбина и получаването на удостоверение за български произход, плащането на държавни такси и подаването на документи в Министерството на правосъдието или Министерството на вътрешните работи, до определянето на ясни и стриктно спазвани разумни срокове за получаване на отговор. Опростената процедура прави ненужни посредниците, задължителните срокове за отговор обезсмислят корупционните практики.
2. Институциите, които имат отношение към процеса на придобиване на българско гражданство, и най-вече Вицепрезидентът на републиката, Министерството на правосъдието, МВР и ДАНС да създадат необходимите условия до края на 2008 г. да бъдат разгледани всички преписки на етнически българи, подадени през периода 2004-2007 г. Това задължение произтича от сега действащия Закон за българското гражданство, който посочва задължителни срокове за разглеждане на преписките на етническите българи.
3. Да бъде регламентирано издаването по облекчен ред на безплатни многократни едногодишни визи за България на нашите сънародници от чужбина.
4. Провеждане на политика на широко отворени врати за стопанска и културна интеграция на българите от чужбина. С две посещения в съответното българско посолство или консулство всеки желаещ трябва да може да получи “зелена карта” за безвизово пътуване до България и свободен достъп до пазара на труда.
5. До края на 2008 г. всички процедури, свързани с българите от чужбина, да станат част от електронното правителство, т.е. да стане възможно общуването през Интернет на нашите сънародници в чужбина със съответните български институции.
6. Настояваме за мониторинг на всеки три месеца от обществени организации върху дирекцията на МОН, отговаряща за стипендии за етническите българи за следване в българските университети. Настояваме за българските кандидат-студенти от Албания и Косово да има отделни приемни тестове, защото в тези страни не се изучава организирано книжовния български език. Настояваме МОН да изпрати български учители в Гора и Жупа, Косово.
7. През 2008 г. да се открие културен институт на България в Тирана, с което ще се изпълни решение на Министерския съвет от 2004 г.
Културно-просветно дружество “Огнище” за връзки с българите в Албания и Косово http://gorani.wordpress.com
http://www.bgpetition.com/Integratia-na-Bulgarite/index.html
Сто “интелектуалци” или сто сръбски четника въ България?
Непостретсвено следъ признаването на републиката Косово (17.03.2008г), сръбскитѣ агенти въ България излязоха отъ окопа и почнаха да атакуватъ българската външна политика, че не трябвало да се накърнява сръбското самочувствие! На насъ българитѣ, сърбитѣ сѫ ни били братя, а отгоре на това, ми ти били и православни! Писмо съ такова съдържание ни бе изпратено до редакцията на Македонска Трибуна въ градъ Торонто (24.03.2008г.) отъ редакторката на Идея за България. На редакторката на горе споменатата страница, няма да отговоримъ,понеже тя не получи и двойка, и това не и дава право да се явява на поправителенъ изпитъ!
Въ писмото на нашитѣ иманентни “интелектуалци” се споменава, че Косово било сръбско. Косово е толкова сръбско колкото и българско. Допускаме, че някой отъ тези “интелектуалци” е прочелъ нещо за миналото на балканитѣ?
Ние отдавна смѣ се отказали да пишеме статии, за “интелектуалци” които се намиратъ въ сръбскиятъ жаборлякъ отъ кѫдето крякатъ отъ време на време.
Познавайки добре някой хора отъ този комитетъ на сръбскитѣ “интелектуалци” въ България, се връщамъ назад преди години (мартъ 1997г) и си спомямъ, че единъ отъ тѣзи сръбски “интелектуалци” го запитахъ и то въ кѫщи, кѫдето бе на агнешка вечеря, Какво ще правимъ за Западнитѣ Покрайнини съ сърбитѣ? Иманентниятъ сръбски “интелектуалецъ” отговори е
“СѣГА за ТѣЗИ ЧУКАРИ ЩЕ СЕ КАРАМЕ СЪСЪ СЪРБИТѣ!
На другиятъ день българскиятъ дипломатически представителъ ме посети на работа и каза: “Гнъ.Младеновъ не искамъ да ви давамъ акълъ, но азъ мисля, че не трябва да си арчитѣ паритѣ, да канитѣ професори да идватъ да говорятъ въ Торонтовскиятъ университетъ! Тѣ половината сѫ на инструкции въ Белградъ, а другата половина въ Цариградъ”?
Тѣзи наши иманентни “интелектуалци” нѣмаха смелостта да кажатъ на тяхнитѣ работодатели сърби, чъ славянитѣ въ Македония сѫ българи. Поне така пише въ документа Congressional Record Vol.179 June 7.1983.
Ние питаме нашитѣ иманентни сръбски ”интелектуалци” защо когато на българитѣ въ поробена отъ тяхнитѣ братя сърби Македония, се искаше а снъртта тѣ мълчаха ?
Защо сѣга, тѣ искатъ да правятъ някаква си православна Балканска федерация, за да смѣ спрели “Мисилманитѣ” да дойдатъ на балканитѣ. Като, чели албанцитѣ сѫ дошли вчера на Балканскиятъ полу-островъ!
Другарката отъ Идея за България ни пише, че ще трябва да набутаме албанцитѣ въ адриатическото море кѫдето имъ е местото.
Ние се питаме какво щеше да стане съ нашитѣ “иманентни” интелектуалци, ако Балканската федерация на Сталинъ, Тито и Димитровъ станеше(1947)?
Най-вероятно днешнитѣ “иманентни” интелектуалци на България и братя на сърбитѣ, половината щеше да се деклариратъ за сърби а другата половина за югославяни!
Автора е свидетелъ на онова, което ставаше по Пиринскиятъ край на България (1947-1948г), когато ни доведоха сърби отъ Куманово, да ни учатъ на майчиния езикъ, които смѣ били забрави. Помнитѣ януари 1990 година единъ “иманентенъ” интелектуалецъ щеше да отваря “македнскитѣ” училища които БКП бе затворила!
Драги братя българи, минало е времето за Балкански Федерации! Не ставайтѣ маша въ рѫцетѣ на сърбитѣ и гръцитѣ. Не виждатѣ ли, че въ тяхнитѣ кампютари съ които си служатъ няма буквата Б и затова ни наричатъ СЛАВО-ЕЛИНИ и ЮЖНИ СЪРБИ и ако това не върви “Македонци” на сърбина Стоянъ Новаковикъ.
Време е да кажемъ на сърбо-македонцитѣ които сѫ окупирали Македония за сърбитѣ, че ако не се върнатъ къмъ свойтѣ български корен, ние няма да имъ помагаме да се интегриратъ съ цивилизованиятъ святъ!
Г.Младеновъ за редакцията на Македонска Трибуна
24.03.2008г.
http://www.makedonskatribuna.com./Sto54.htm
Въ писмото на нашитѣ иманентни “интелектуалци” се споменава, че Косово било сръбско. Косово е толкова сръбско колкото и българско. Допускаме, че някой отъ тези “интелектуалци” е прочелъ нещо за миналото на балканитѣ?
Ние отдавна смѣ се отказали да пишеме статии, за “интелектуалци” които се намиратъ въ сръбскиятъ жаборлякъ отъ кѫдето крякатъ отъ време на време.
Познавайки добре някой хора отъ този комитетъ на сръбскитѣ “интелектуалци” въ България, се връщамъ назад преди години (мартъ 1997г) и си спомямъ, че единъ отъ тѣзи сръбски “интелектуалци” го запитахъ и то въ кѫщи, кѫдето бе на агнешка вечеря, Какво ще правимъ за Западнитѣ Покрайнини съ сърбитѣ? Иманентниятъ сръбски “интелектуалецъ” отговори е
“СѣГА за ТѣЗИ ЧУКАРИ ЩЕ СЕ КАРАМЕ СЪСЪ СЪРБИТѣ!
На другиятъ день българскиятъ дипломатически представителъ ме посети на работа и каза: “Гнъ.Младеновъ не искамъ да ви давамъ акълъ, но азъ мисля, че не трябва да си арчитѣ паритѣ, да канитѣ професори да идватъ да говорятъ въ Торонтовскиятъ университетъ! Тѣ половината сѫ на инструкции въ Белградъ, а другата половина въ Цариградъ”?
Тѣзи наши иманентни “интелектуалци” нѣмаха смелостта да кажатъ на тяхнитѣ работодатели сърби, чъ славянитѣ въ Македония сѫ българи. Поне така пише въ документа Congressional Record Vol.179 June 7.1983.
Ние питаме нашитѣ иманентни сръбски ”интелектуалци” защо когато на българитѣ въ поробена отъ тяхнитѣ братя сърби Македония, се искаше а снъртта тѣ мълчаха ?
Защо сѣга, тѣ искатъ да правятъ някаква си православна Балканска федерация, за да смѣ спрели “Мисилманитѣ” да дойдатъ на балканитѣ. Като, чели албанцитѣ сѫ дошли вчера на Балканскиятъ полу-островъ!
Другарката отъ Идея за България ни пише, че ще трябва да набутаме албанцитѣ въ адриатическото море кѫдето имъ е местото.
Ние се питаме какво щеше да стане съ нашитѣ “иманентни” интелектуалци, ако Балканската федерация на Сталинъ, Тито и Димитровъ станеше(1947)?
Най-вероятно днешнитѣ “иманентни” интелектуалци на България и братя на сърбитѣ, половината щеше да се деклариратъ за сърби а другата половина за югославяни!
Автора е свидетелъ на онова, което ставаше по Пиринскиятъ край на България (1947-1948г), когато ни доведоха сърби отъ Куманово, да ни учатъ на майчиния езикъ, които смѣ били забрави. Помнитѣ януари 1990 година единъ “иманентенъ” интелектуалецъ щеше да отваря “македнскитѣ” училища които БКП бе затворила!
Драги братя българи, минало е времето за Балкански Федерации! Не ставайтѣ маша въ рѫцетѣ на сърбитѣ и гръцитѣ. Не виждатѣ ли, че въ тяхнитѣ кампютари съ които си служатъ няма буквата Б и затова ни наричатъ СЛАВО-ЕЛИНИ и ЮЖНИ СЪРБИ и ако това не върви “Македонци” на сърбина Стоянъ Новаковикъ.
Време е да кажемъ на сърбо-македонцитѣ които сѫ окупирали Македония за сърбитѣ, че ако не се върнатъ къмъ свойтѣ български корен, ние няма да имъ помагаме да се интегриратъ съ цивилизованиятъ святъ!
Г.Младеновъ за редакцията на Македонска Трибуна
24.03.2008г.
http://www.makedonskatribuna.com./Sto54.htm
Sunday, March 23, 2008
ОТВОРЕНО ПИСМО НА БЪЛГАРИ ОТ ТРИТЕ ДЯЛА НА МАКЕДОНИЯ
Поздравяваме българското правителство за мъдрото решение да признае Косово!
Въ българското публично пространство се появи едно писмо, озаглавено „Отворено писмо на сто български интелектуалци", което дълбоко ни засегна. Твърди се, че „сърбите сѫ наши братя по кръвъ и вѣра". Ако това бѣше истина, Сърбия трѣбва още утре да се извини на българите за всички убийства, извършени през периода на окупация на Македония; за жестоко избититѣ надъ 20000 и прокудени надъ 200000 българи само заради българското им самосѫзнание; за безпрецедентното унищожаване на български паметници на културата на територията на Македония; за политиката за изкуствено откѫсване на македонските българи от родината им чрез македонизация и вѫобще за цѣлостното отношение на сърбите кѫм българите и причинените им злини, още отъ 1878г.
Какви „братя по кръв" сѫ сърбите? Единствено може да ги наречемъ така, ако смѣтнемъ, че това е въ смисълъ, че вече 150 години проливатъ българска кръв. Болно ни е, че въ нашата майка България има „интелектуалци", които не виждатъ по-далечъ отъ носа си и тѫжатъ за времето, когато имаше висока стена между българите от тритѣ дѣла на Македония, която бе пазена от сръбски войници.
Ние подкрепяме независимостта на Косово, не защото обичаме албанците, а защото това ще доведе до прекрояване на границите на Балканите и за пръвъ пътъ следъ толкова години ще можемъ да бъдем духовно обединени с Майка България.
К.Ф. отъ Охридъ
Д.Д. отъ Охридъ
С.Н. отъ Охридъ
В.А. отъ Битоля
К.Д. отъ Полигиросъ
И.У. отъ Костуръ
Б.К. отъ Костуръ
Д.Л. отъ Костуръ
М.Н. отъ Кавала
И.М. отъ Кавала
Т.Д. отъ Солунъ
В.Ф. отъ Кукушъ
С.В. отъ Македония
С.К. отъ Гоце Делчевъ
И.Д. отъ Петричъ
К.В. отъ София
И.В. отъ София
Извиняваме се, но се подписваме съ инициали, защото и ние, както и останалите българи въ Македония и Гърция се плашимъ да разкриемъ етническата си принадлежностъ.
Sunday, March 9, 2008
За името
Любчо Георгиевски
Да се дискутира името на нашата държава в контекста на проблемите в двустранните ни отношения с Гърция е табу. От всички политици досега само на Глигоров и Цървенковски бе разрешено да се занимават с този въпрос, макар че, както знаете, бяхме прекръстени в Бивша югославска република Македония съвсем не толкова скоро. В настоящия момент, когато в “отношенията с Гърция повторно сме пред победа, когато те са максимално изнервени, когато имаме цялостната подкрепа на нашата политика, така че остава само да формализираме окончателния триумф” е още по-трудно да се разсъждава върху този въпрос.
Все пак още веднъж бих искал да се спра на този не толкова малък проблем.
Македония и НАТО
Македония се намира пред драматично тежка ситуация поради съзнанието, че предстоящото създаване на Косово директно ще повлияе върху съдбата на македонската държава. Угрозата от това вече я видяха дори Бранко Цървенковски и Бранко Геровски. С оглед на тази ситуация, като се вземе предвид целия капацитет на Македония да се справи с кризисните години, които ни предстоят, смятам, че влизането в НАТО е може би последният шанс на Македония да защити своята сигурност. Не защото и държавите в НАТО не могат да се разпаднат (последните събития в Белгия), но все пак вярвам, че ще бъдат избягнати личните трагедии и кръвопролитията, които стават все по-привични.
Тук още веднъж искам да припомня личното си убеждение, че влизането на Македония в НАТО и Европейската общност не зависи нито от решаването на проблема с името, нито от броя на реформите, които ще проведем до април. Смешни са анализите на международните наблюдатели, които твърдят колко напред е Хърватия в реформите си пред Македония, след като за последните 4 години (провъзгласени за най-успешни) външният й дълг нараства с 2,5 милиарда евро годишно, така че до момента е достигнал феноменалните 30 милиарда евро, съответно 80% от брутния национален приход, което я прави най-задлъжнялата държава в Европа. Да се представя такова състояние за парадигма на успеха наистина е проява на лош политически вкус. Така че според мен влизането на Македония в НАТО не зависи нито от името, нито от реформите, а е въпрос единствено на политическо решение директно свързано с националната кауза на Велика Албания. Нашата роля вече 15 години е сведена само до функция от решаването на албанския въпрос. Ще влезем ли в НАТО или не директно зависи от предполагаемата развръзка на косовския сценарий и от темпото, с което очевидно ще се разрешава новата западно-балканска криза.
Но дори и такава да е ситуацията, въпреки мнението ми, да приемем условно твърденията на официалната политика, че Косово не е от значение, както и това, че ще успеем да проведем всички реформи. В такъв случай остава само проблемът с ветото на Гърция.
Кой ни докара до там?
Много малко внимание се обръща на най-болезнения ни проблем, а именно как стигнахме дотам да дискутираме ветото от страна на Гърция. Ако си спомням добре, преди петнадесет години Македония смени знамето си и прие името Бивша югославска република Македония, а в замяна получи временна спогодба, с която Гърция ясно заяви, че няма да блокира държавата ни при приемането й в каквато й да е организация под името БЮРМ¹. Но актуалните събития показват точно обратното. Именно гърците казват, че ще блокират едно евентуално приемане на държавата ни под името БЮРМ, а нашите медии еуфорично твърдят, че всичко ще бъде наред само че ще бъдем приети под името БЮРМ, като при това ни уверяват, че това е добра новина. Значи въпреки всички отстъпки, които направихме, стигнахме до положението да бъдем блокирани, а името Бивша югославска република Македония си остава.
Кой ни подреди така?
Ще припомня за политиката на СДСМ² по отношение на Гърция след тяхното връщане на власт през 2002 г. и повторната студена война в отношенията ни с Гърция, за продължението на тази политика от ВМРО-ДПМНЕ³ и невероятно глупавия ход с кръщаването на летището в Скопие на Александър Велики. С това дадохме и формален повод да бъдем обвинявани, че първи сме нарушили временната спогодба, а с предложената идея за регистрационните табели само затвърдихме нещата в тази посока.
Защо никой не постави въпроса ако бяхме продължили с добрите международни отношения, установени през 1998-2002 г. дали изобщо проблемът с ветото щеше да съществува. Значи недвусмислено настоящата ситуация е дело на някои политически майстори и техните ходове.
Малко за историята но проблема
В Македония имамe една странна способност да създаваме фата моргани за много неща. След като от цялата си история направихме една фата мограна, защо и проблемът с името да не стане?!
Именно, очаквайки новата победа, забравихме, че дори гърците да се откажат от ветото си, името БЮРМ ни остава (разпространената информация, че ни трябват още три държави, за да бъде осигурена и победата ни в ООН, е неиздържана). Реалността е съвсем друга! А именно, факт е, че вече 15 години за международната общност нашето име е БЮРМ, а най-вероятно и през следващите 15 ще си остане същото.
Фактите говорят, че името Република Македония беше сменено със съгласието на македонската държава тогава ръководена от К.Глиоров – министър-председател, Б.Цървенковски – премиер, С.Андонов – председател на Парламента, С.Цървенковски – министър на външните работи, О.Фръчковски – министър на вътрешните работи и т.н. с масовата подкрепа на македонските медии, тогава предвождани от един куп редактори и известни журналистически имена. Фата морганата се състои именно в това, че посочените структури вече 15 години успешно изграждат представата, че те нищо не са направили, като при това са упорити поборници за статуквото, което все още не искаме да видим рационално, а то е неопровержимото съществуане на унизителното име Бивша югославска република Македония.
Също така да не забравяме, че още с подписването на временната спогодба тогавашната власт на СДСМ се обвърза активно да преговаря и да търси решение за името. А през 2005 г., когато се сдобихме със статуса на кандидати, в документите беше изразено становището, че приемането на Македония в ЕО директно е обвързано с изхода от преговорите за името с Гърция. Толкова за фактическото положение!
За позицията на Гърция
Години наред слушаме твърденията, че името е проблем на Гърция (а ние през това време се наричаме БЮРМ); че няма да преговаряме за името, защото това е свята тема (а вече 15 години преговаряме); че проблемът е ирационален (а през цялото това време живеем сред набор от ирационални неща) и какво ли още не! Не искам да бъда техен адвокат, но ако 15 години гърците имат проблем с името, защо никога не анализираме и техните аргументи, защото проблемът изобщо не е прост, както го представяме.
Според видяното досега от мен, проблемът се опира на три пункта. Първо, те притежават 51% от географска Македония, а ние 39%. Този факт е аргументирано изтъкван от тях. Второ, през 90-те години предизвикваха страх у тях проблемите, произтичащи от подялбата на Македония с всичките им аспекти, а именно: сигурността и имотно-правните отношения, бежанците, малцинствата, но мисля днес е ясно, че няма от кого да се страхуват. И третият проблем е упорито повтарян от тяхна страна (но ние, разбира се, и за него нямаме слух, а само го задълбочаваме). Става дума за присвояване на културното наследство на Антична Македония. През 90-те години този въпрос бе почти ефимерен, но днес е господстваща държавна политика на правителството, на Академията чрез учителите, та до широките народни маси. Факт е, че в Македония ще срещнете все по-малко македонци от славянски произход. Значи все повече и повече се размножават античните македонци. Това е още една от многобройните фата моргани на македонската действителност. Бягайки упорито от собствената си принадлежност, на която ни учеха Миладиновци, Пърличев, Кърчовски, Зографски, бягайки от учителите Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и това, което ни учеха техните ученици, естествено ставаме внуци на Аминт ІІ. Искаме или не, това е сериозен проблем и за самите гърци.
Значи, проблемът не е нито смешен, нито ирационален, нито е само техен, и докато се отнасяме по този начин към него, сигурно е, че ще дочакаме и нови удари.
Има ли място за решение?
Ако е вярно цитираното ново предложение на господин Нимис, за което получаваме доста ограничена информация, то съдържа две новини. От непотвърдената информация, с която разполагаме, неговото предложение е промяната от наша страна да бъде направена в частта за приемането ни в международните организации, което означава, че нашето име по конституция си остава Република Македония, а двустранно подписаните договори си остават да съществуват както такива. Значи, ако гърците са съгласни на този вариант, това означава промяна в тяхната позиция, защото досега тя беше изрична промяна на името навсякъде, където то се използва. Вторият момент, на който искам да се спра, е разпространената информация, поне от три македонски медии, че сега те са подготвени да приемат и името Северна Македония, т.е. име ще се различава от сегашното. Ако тези информации са верни, договорът би означавал, че Македония ще задържи името си по конституция в двустранните си договори, а промяната ще се отнася само за контактите с международните организации и това име ще бъде Северна Македония! Аз лично смятам, че това досега е най-благоприятната възможност, получена през последните 15 години. Не трябва да пропускаме това предложение чрез създаване на победителска нагласа. Това може би е първият шанс да променим унизителното име БЮРМ, като нищо не заплашва нито нацията, нито съществуването ни, нито дори и цялата ни историческа комплексираност.
На срещата на най-високо равнище на НАТО най-отговорните хора на нашата държава господин Цървенковски и господин Груевски имат тежка задача. Те трябва да стигнат до финала, но трябва да знаят и че този път ще е трудно да разчитат на политическо блъфиране. Ако имат сигурна гаранция, че ще бъдем включени в новото разширяване, нека завършат играта, както са я водили досега. В противен случай трябва да съзнават и последиците, които чакат страната ни. Споменатото разширяване може да бъде последно. А ние трудно ще получим нов шанс!
_____________________________________________________________________
¹ Бивша югославска република Македония
² Социалдемократически съюз на Македония
³ ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство
Wednesday, March 5, 2008
Subscribe to:
Posts (Atom)
